Нетипично за мен, книгата на доц. Попов „Трафик на жени. Причини, последствия и противодействия.“ ми отне твърде много време. Като се замисля, някъде по средата на книгата се наложи да спра да чета….Просто защото ми беше необходимо време да оценя това, което вече бях прочела и да преразгледам някои свои нагласи. Иначе нямаше да мога да я довърша. Поне не осъзнато и със способност да разбирам представените в нея концепции. За пореден път се убедих, че няма нищо по-хубаво от една добре написана книга. И отново благодаря на издателска къща ЛИК, че ми дадоха възможност да се докосна до тази благодат.
Доста обсъждан проблем в нашето общество е трафикът на жени в последните години. Организират се целенасочени превантивни кампании, които да информират хората за този феномен, опитвайки се да ги предпазят. Правителството и неправителствените организации го признават като съществуващ в различните му форми и полагат усилия да се справят с него, да намалят размерите му или поне да предложат адекватна помощ и подкрепа на неговите жертви. Ето защо и аз, като всеки уважаващ себе си гражданин и професионалист, мислех, че съм „обстойно“ запозната с трафика на жени и гледах „отвисоко“ (макар и да не си го признавах) всички кампании и други информационни инициативи. Да, ама не, както казва една популярна фраза в българското общество…
Книгата на доц. Попов успя не само да ме убеди, че това, което знам, е абсолютно „фрагментарно“ и откъслечно, но и че начина, по който съм разглеждала този проблем е бил директно повлиян от собствената ми културна идентичност и възпитание и, в този смисъл, доста ограничен и тесногръд (макар да считам себе си за широко скроен човек без предразсъдъци – о, ужас!!!).
Трафикът на жени – какво го обуславя, какви са размерите му, как е свързан с други явления като миграцията и проституцията? Това са само малка част от въпросите, които намират отговор в тази книга. Подкрепена със солидна доза статистически данни и международно представени изследвания, без да е „академично“ скучна, книгата съчетава в себе си широк обем информация и една нова (поне за мен) гледна точка към този проблем, особено по отношение психичното здраве на жените, жертви на трафик, и многобройните проблеми, с които се сблъскват организациите (правителствени или не) при опита за тяхната реинтеграция.
Миграцията като начин за физическо оцеляване и търсене на по-добри условия на живот (кой ли от нас не се е замислял за това) и връзката й с възможния трафик на жени са сериозно представени. За никого от нас не е тайна, че значителна част от жените, жертва на трафик, всъщност търсят възможност за препитание или „по-добър“ живот. В това свое търсене шансът те да станат жертва на сексуална или друг вид експлоатация (просия, работа в нечовешки условия, продаване на бебета и деца за осиновяване) е особено значим. Тръгвайки от тази изходна точка, доц. Попов представя трафикът на жени в неговите размери, форми и начини на организация на международно и на национално ниво.
Моментът, в който трябваше да спра да чета беше преминаването през 3 и 4 глава на книгата – Трафик и проституция и Сексуална експлоатация и последствия. Насаденото (незнайно как и кога) в съзнанието ми схващане, че всяка една жена притежава неотменното право да взема собствени решения относно себе си, своето тяло и начина си на живот беше разбито на пух и прах….Въпросите за „проституцията като личен избор“ и свързаните с този въпрос проблеми за държавното третиране на проституцията като феномен успяха да поставят на изпитание либерално-феминистките ми възгледи и завихриха конфликт в собственото ми съзнание. Оказа се, че „свободата на жените“, която съм защитавала, всъщност е била „несвобода“, скрита форма на насилие….Защото, както се оказва от изследванията – „изборът“ на доброволната проституция като вид работа всъщност не е истински избор, защото липсват, както сочи и автора „условията, които правят невъзможно непрестореното, истинско съгласие: физическа безопасност, равноправие с клиентите и действителни алтернативи“. И докато все още в обществото битува схващането, че проституцията е секс, то тази книга убедително доказва, че тя всъщност е последно, отчаяно средство за икономическо оцеляване или „платено изнасилване“. Сравнението с домашното насилие и инцеста и отношението към тях допреди 20-тина години (особено в България) особено удачно показват „несъгласителния характер“ на проституцията, привидно доброволна и изключително травмираща. Защото тук не говорим за продаването на чушки и домати, а за „отдаването под наем“ на една част от дълбоката индивидуална същност на всяко едно човешко същество. И някак си в този момент у мен възникна въпроса: „Ако приемем, че проституцията е „вид работа“, то това не означава ли, че приравняваме продаването на част от себе си с другите форми на професионална активност? И дали в такъв случай не следва да включим проституцията като част от програмите за професионално обучение и ориентиране сред младите????? Защото – когато се създават държавни механизми за осигуряване (здравно и социално) на „доброволно“ проституиращите, това означава официално признаване на икономическите аспекти на една професия. Може би следва да я включим в листата на регулираните професии, изискващи специален ценз???? Или да каним работещи тази професия майки в деня на професиите в училище, за да представят нейните предимства пред децата? Не, сетих се, ще създадем университетска програма за получаване на бакалавърска степен…Интересно само как ще организираме практическите занятия….
След като осмислих собственото си тесногръдие до момента, разбрах защо ми беше толкова трудно да продължа да чета. Някак си не съм искала да призная пред себе си, че правото ми на избор (защото и аз съм жена) може да бъде ограничено поради причини, произтичащи от собствената ми психическа и физическа безопасност. Макар че същевременно самата аз призовавах за ограничаване на правото на избор на лицата, употребяващи наркотични вещества, като се обявявах против легализирането/декриминализирането на леките наркотици в България. Но в резултат на 20-години свобода някак си свикнахме с идеята,че правото на избор е твърдо и неотменно. Правото да разговаряме свободно за сексуалността си и правото на свободен избор какво да правим с телата си, на избор с кого, как, кога и по колко да правим секс като че ли прескочи границите на разума и обществено безопасното поведение. До толкова сме свикнали с тази идея за „свободния избор“, че сме склонни (някак си несъзнателно и неосмислено) да я пренесем в сфери, нямащи нищо общо с личната свобода, а по-скоро с нейното нарушаване, прикрито под формата на доброволността и липсата на други алтернативи. От което неизбежно следват негативни ефекти за самите нас и за обществото като цяло….
След като се справих със себе си и собствените си конфликти, дочитането на „Трафикът на жени“ се оказа изключително лесно и полезно. Поднесено просто и изключително ясно, книгата на доц. Попов всъщност доказва, че легализацията/декриминализацията на проституцията не облекчава и не защитава проституиращите, не подобрява тяхното здраве и определено засилва трафика на жени към тези държави (включително и за насилствена проституция).
Оказа се, че българската действителност не е по-различна от международната. Основната категория, в която влиза България е „страна-изходна дестинация“ на жени, попадащи в трафик, основно с цел сексуална експлоатация, просия и продажба на бебета за осиновяване. Реинтеграцията на жените, жертви на трафик се сблъсква с патриархалните нрави и негативизма на собственото семейство и близка среда на жертвата.
Накратко казано – изпитах истинско удоволствие от прочитането на книгата. Когато се изправиш пред интелектуално предизвикателство, провокиран си да преосмислиш „добре закостенели“ концепции и да научиш нещо ново за света около теб и за самия себе си, времето, прекарано в четене може да се счита за оползотворено на 100%. Мисля си, че ще подаря екземпляр от тази книга на 20-годишната си племенница. Надявам се да я разбере. Мога само да я препоръчам на всеки от вас, който е готов да поеме по един път на предизвикателство и разширяване на мирогледа по отношение на трафика на жени и свързаните с него обществени феномени. Можете само да спечелите, ако не друго, то поне няколко часа, прекарани в приятно занимание….
Малко педагогика и още нещо 